същност

същност (български)

същност ±

ед.ч.		същ·ност
	членувано	същ·ност·та
мн.ч.		същ·нос·ти
	членувано	същ·нос·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Вътрешно съдържание, най-важна, основна, определяща част на нещо.
2. Използва се в литературата. Обобщаващ извод в края на творбата с дума или израз, които изразяват основната идея на автора.

Превод

английски: essence, substance арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: sostanza китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• същина, естество, природа, живец, същество, ядка, зародиш, есенния, съдържание, център, ядро, сърцевина
• истина, действителност, реалност
• натура, характер, нрав, душа
• значение, важност
• поанта, смисъл, цел