истина

истина (български)

истина ±

ед.ч.		ис·ти·на
	членувано	ис·ти·на·та
мн.ч.		ис·ти·ни
	членувано	ис·ти·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Филос. Познание, което се основава на вярното отражение на обективната действителност в съзнанието на човека, която съществува независимо от него.

https://bg.wikipedia.org/wiki/истина

Етимология

старобълг. истина άλήθεια, ἀκρίβεια (Зогр., Мар., Асем.) - производно име на -ина от старобълг. истъ „един и същ, истински“ (Супр., Сав. кн.) от местоим. съчетание *is-to: срв. лат. iste, умбр. еstо- „този“.

Превод

английски: truth испански: verdad италиански: verità

немски: die Wahrheit руски: пра́вда фински: totuus; totuudellisuus френски: vérité

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.