основа

основа (български)

основа ±

ед.ч.		ос·но·ва
	членувано	ос·но·ва·та
мн.ч.		ос·но·ви
	членувано	ос·но·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Основа на триъгълника
2. Хидроксид (OH^-)
   1. Хидроксилна група (–OH)
      1. Хидроксилен радикал (:OH)
3. Основа на куба
4. Основа на успоредника
5. Основа на трапеца

Превод

английски: abc (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• устои, подпора, база, подножие, пиедестал, фундамент, дъно, корен
• канава
• становище, позиция, плоскост, принцип, положение
• основание, мотив, подбуда
• план
• базис, основна съставка
• поставка, статив, цокъл
• подготовка, опитност, квалификация