статив

Български

статив ±

ед.ч.		ста·тив
	непълен член	ста·ти·ва
	пълен член	ста·ти·вът
мн.ч.		ста·ти·ви
	членувано	ста·ти·ви·те
бройна форма		ста·ти·ва
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Приспособление, обикновено от дърво, на което художникът поставя по време на работа своята картина или рисунка. Стативите могат да бъдат трикраки (триножник) или съставени от вертикална стойка, укрепена с хоризонтална основа.
2. Поставка, обикновено от метал за закрепване на различни технически уреди - фотоапарати, камери, геодезически инструменти и др.

Етимология

лат. (stativus) свободно стоящ

Превод

английски: easel арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: καβαλέτο датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: caballete италиански: cavalletto китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Stativ, Staffelei, Malbrett норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: мольберт, подста́вка словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: chevalet холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• подпора, стойка, поставка, триножник
• пиедестал, основа, цокъл