триъгълник

триъгълник (български)

триъгълник ±

ед.ч.		три·ъ·гъл·ник
	непълен член	три·ъ·гъл·ни·ка
	пълен член	три·ъ·гъл·ни·кът
мн.ч.		три·ъ·гъл·ни·ци
	членувано	три·ъ·гъл·ни·ци·те
бройна форма		три·ъ·гъл·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Геометрична фигура с три страни.
2. Предмет във вид на триъгълник.
3. Приспособление за чертане във вид на триъгълник.

Етимология

три + ъгъл

Превод

английски: triangle арабски: مُثَلَّث‎ арменски: եռանկյուն африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: τρίγωνο датски: trekant есперанто: [[]] естонски: kolmnurk иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: triantán исландски: [[]] испански: triángulo италиански: triangolo китайски: 三角 корейски: 삼각형(三角形) латвийски: trīsstūris латински: triangulum литовски: trikampis

немски: das Dreieck норвежки: trekant персийски: مثلث полски: trójkąt португалски: triângulo румънски: triunghi руски: треугольник (ru) словашки: trojuholník словенски: trikotnik сръбски: трокут тайландски: [[]] турски: üçgen унгарски: háromszög фински: kolmio френски: triangle холандски: driehoek хърватски: [[]] чешки: trojúhelník шведски: triangel, trekant японски: 三角形

Надсловия

геометрична фигура

Подсловия

равнобедрен триъгълник, равностранен триъгълник, остроъгълен триъгълник, тъпоъгълен триъгълник