мъка

мъка (български)

мъка ±

ед.ч.		мъ·ка
	членувано	мъ·ка·та
мн.ч.		мъ·ки
	членувано	мъ·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Силна душевна или телесна болка; страдание.
2. Тегло, труден живот.
3. Усилие. С големи мъки изкачихме стръмния хълм.
4. Изтезание.

Фразеологични изрази

• мъка на словото — усилия, свързани с писателски труд.
• с триста мъки — с големи усилия; много трудно.
• танталови мъки — тежки страдания поради невъзможност да се постигне близка цел.

Превод

английски: pain, grief арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: горе словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• страдание, мъчение, терзание, изтезание, страдалчество, измъчване, покруса, горчивина, тегота, гнет, тормоз, безпокойство, изпитание, трагедия, мъченичество
• тегло, теглило, зор, бреме
• усилие, напрежение, напън, напъване
• печал, скръб, огорчение, тъга, кахър, болка, жалба, жал, тягост, угриженост, горест
• досада
• носталгия
• беда, зло, нещастие, бедствие, неволя, напаст, гибел
• голямо огорчение, обида
• нараняване, огорчаване
• изоставеност, самота, безутешност, неутешимост, пустиня, пустош
• злочестина, недъг
• премеждие
• силна болка
• силно страдание, гърчения, агония
• трудност, затруднение, нужда, лишение, мъчнотия, усложнение, проблем