мил

Български

мил ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		мил
		непълен член	ми·лия
		пълен член	ми·ли·ят
	ж. р.		ми·ла
		членувано	ми·ла·та
	ср. р.		ми·ло
		членувано	ми·ло·то
мн. ч.			ми·ли
		членувано	ми·ли·те

Прилагателно име, тип 76

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. милъ ~ лит. mielas, mylas „мил, любезен“, лат. mītis „мек (за вкус)“.

Фразеологични изрази

Превод

английски: kind арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: мiлы (by) гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: miļš (lv) латински: [[]] литовски: mielas (lt)

немски: nett (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: miły (pl) португалски: [[]] румънски: [[]] руски: милый (ru) словашки: milý (sk) словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] украински: милий (uk) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: milý (cs) шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• свиден, драг, любим, скъп, обичен
• приятен, приветлив, симпатичен, привлекателен, благ, добродушен, добър
• миловиден, нежен, деликатен, хубав
• вежлив, учтив, благороден, любезен, благовъзпитан, внимателен
• сърдечен
• кротък
• дружелюбен, обичлив
• ласкав, мек
• очарователен, обаятелен,Шаблон:омаен, весел
• прелестен
• хубавичък, сладък
• чудесен, прекрасен

Антоними

груб

Омоними

Сродни думи

Производни думи

, неосновна форма

Вид

Oсновна форма

мия