весел
| ед. ч. | м. р. | ве·сел | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ве·се·лия | ||
| пълен член | ве·се·ли·ят | ||
| ж. р. | ве·се·ла | ||
| членувано | ве·се·ла·та | ||
| ср. р. | ве·се·ло | ||
| членувано | ве·се·ло·то | ||
| мн. ч. | ве·се·ли | ||
| членувано | ве·се·ли·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който по характер е жизнерадостен, който обикновено е в добро разположение на духа.
Етимология
старобълг. веселъ φαιδρός, κεχαριτωμένος (Клоц., Супр.), сърбохърв. весео, весела, словен. vesel, чеш. veselý, слoв. veselý, пол. wesoły, г.-луж., д.-луж. wjesoły, рус. весёлый, укр. веселий. Праслав. *veselъ и латв. vesels „ясен, цял, невредим“, са l-разширения от ИЕ *vesu- в староинд. vásu-, авест. vaŋhu-, vohu- „добър“, ирл. fíu „достоен, равен“.
Антоними
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|