лъчезарен
лъчезарен (български)
| ед. ч. | м. р. | лъ·че·за·рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | лъ·че·зар·ния | ||
| пълен член | лъ·че·зар·ни·ят | ||
| ж. р. | лъ·че·зар·на | ||
| членувано | лъ·че·зар·на·та | ||
| ср. р. | лъ·че·зар·но | ||
| членувано | лъ·че·зар·но·то | ||
| мн. ч. | лъ·че·зар·ни | ||
| членувано | лъ·че·зар·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който излъчва, изразява силна радост, изпълнен е с радост, с веселост.
Етимология
Фразеологични изрази
Лъчезарно момиче. Лъчезарна усмивка. Лъчезарно лице.
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|