закачлив
Облик
закачлив (български)
| ед. ч. | м. р. | за·кач·лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | за·кач·ли·вия | ||
| пълен член | за·кач·ли·ви·ят | ||
| ж. р. | за·кач·ли·ва | ||
| членувано | за·кач·ли·ва·та | ||
| ср. р. | за·кач·ли·во | ||
| членувано | за·кач·ли·во·то | ||
| мн. ч. | за·кач·ли·ви | ||
| членувано | за·кач·ли·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който обича да се шегува; който изразява или съдържа закачка.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- шеговит, весел, дяволит, волен, подигравателен, насмешлив
- игрив, палав
- многозначителен, ироничен
- жив
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|