ироничен
Облик
ироничен (български)
| ед. ч. | м. р. | иро·ни·чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | иро·нич·ния | ||
| пълен член | иро·нич·ни·ят | ||
| ж. р. | иро·нич·на | ||
| членувано | иро·нич·на·та | ||
| ср. р. | иро·нич·но | ||
| членувано | иро·нич·но·то | ||
| мн. ч. | иро·нич·ни | ||
| членувано | иро·нич·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който съдържа или изразява ирония; насмешлив.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|