лукав

лукав (български)

лукав ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		лу·кав
		непълен член	лу·ка·вия
		пълен член	лу·ка·ви·ят
	ж. р.		лу·ка·ва
		членувано	лу·ка·ва·та
	ср. р.		лу·ка·во
		членувано	лу·ка·во·то
мн. ч.			лу·ка·ви
		членувано	лу·ка·ви·те

Прилагателно име, тип 76

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

Заемка от руски лукавый. Старобълг. форма е лѫкавъ > правилно би било лъкав.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• хитър, коварен, подъл, лисица, двуличен, лукавец, злорад, измамлив, притворен, злобен, велзевул, зъл, завистлив, ехиден, долен
• дяволит, лъжлив, игрив
• вещ, опитен, изкусен, прозорлив, умел
• кокетен, отличен, чудесен, страшен
• дяволски, сатанински
• лисичи
• ловък, съобразителен, остроумен
• насмешлив, присмехулен, шеговит
• неискрен, прикрит, потаен
• таен, непочтен, измамнически
• тънък, ироничен