двуличен
двуличен (български)
| ед. ч. | м. р. | дву·ли·чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | дву·лич·ния | ||
| пълен член | дву·лич·ни·ят | ||
| ж. р. | дву·лич·на | ||
| членувано | дву·лич·на·та | ||
| ср. р. | дву·лич·но | ||
| членувано | дву·лич·но·то | ||
| мн. ч. | дву·лич·ни | ||
| членувано | дву·лич·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който проявява неискреност, лицемерие.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|