завистлив
Облик
завистлив (български)
| ед. ч. | м. р. | за·вис·т·лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | за·вис·т·ли·вия | ||
| пълен член | за·вис·т·ли·ви·ят | ||
| ж. р. | за·вис·т·ли·ва | ||
| членувано | за·вис·т·ли·ва·та | ||
| ср. р. | за·вис·т·ли·во | ||
| членувано | за·вис·т·ли·во·то | ||
| мн. ч. | за·вис·т·ли·ви | ||
| членувано | за·вис·т·ли·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Склонен към или изразяващ завист
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
злобен, злорад, ревнив, недоволен, завистник
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|