сладък
Облик
| ед. ч. | м. р. | сла·дък | |
|---|---|---|---|
| непълен член | слад·кия | ||
| пълен член | слад·ки·ят | ||
| ж. р. | слад·ка | ||
| членувано | слад·ка·та | ||
| ср. р. | слад·ко | ||
| членувано | слад·ко·то | ||
| мн. ч. | слад·ки | ||
| членувано | слад·ки·те | ||
Прилагателно име, тип 80
- Който има вкус на захар.
- Разш. Който е приятен на вкус.
Етимология
старобълг. сладъкъ < праслав. *soldъ-kъ: лит. saldus „сладък“, > сол
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.