сол

Български

сол ±
ед.ч.		сол
ед.ч.	членувано	сол·та
мн.ч.		со·ли
мн.ч.	членувано	со·ли·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

Бяло кристално вещество, натриев хлорид, със специфичен вкус, необходима прибавка към храната.
Химическо вещество — съединение на киселина с метал.

Етимология

Стар индоевропейски корен: старобълг. соль: латв. sāls „сол“, лит. solymas „туршия“, лат. sāl, род. п. salis, старогр. ἅλς „сол, море“, армен. арм. аł, староирл. salann, гот. salt, тохар. А sāle, В salyi „сол“.

Фразеологични изрази

Превод

Преводи

английски: salt^(en)
испански: sal^(es)
италиански: sale^(it)
латвийски: sāls^(lv)
латински: sāl^(la)
немски: Salz^(de)
полски: sól^(pl)
румънски: sare^(ro)

руски: соль^(ru)
словашки: sol'^(sk)
словенски: sol^(sl)
сръбски: со^(sr)
украински: сiль^(uk)
унгарски: só^(hu)
фински: suola^(fi)
френски: sel^(fr)
хърватски: so^(hr)
чешки: sůl^(cs)

Синоними

Сродни думи

солен

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.