деликатен
Облик
деликатен (български)
| ед. ч. | м. р. | де·ли·ка·тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | де·ли·кат·ния | ||
| пълен член | де·ли·кат·ни·ят | ||
| ж. р. | де·ли·кат·на | ||
| членувано | де·ли·кат·на·та | ||
| ср. р. | де·ли·кат·но | ||
| членувано | де·ли·кат·но·то | ||
| мн. ч. | де·ли·кат·ни | ||
| членувано | де·ли·кат·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който е вежлив при общуване с други хора; тактичен. Деликатен човек.
- Който има нежна, изящна външност. Деликатно лице.
- Който е чувствителен към дразнения поради нежността си. Деликатна кожа.
- Който изисква внимателно, тактично отношение. Деликатен въпрос.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- нежен, изнежен, слаб, тънък, елегантен, фин, префинен, изтънчен, чувствителен, изящен, рафиниран
- неудобен, мъчен, труден, затруднителен, щекотлив, отговорен
- благ, мек, кротък, хрисим
- грижлив, подробен, предпазлив, разсъдлив, благоразумен
- мил
- изискан
- крехък, чуплив, хилав, болнав, немощен
- несигурен
- съчувствен, отстъпчив
- проблематичен, мъчителен, опасен, крайно неприятен
- строен, гъвкав, грациозен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|