изтънчен
изтънчен (български)
| ед. ч. | м. р. | из·тън·чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | из·тън·че·ния | ||
| пълен член | из·тън·че·ни·ят | ||
| ж. р. | из·тън·че·на | ||
| членувано | из·тън·че·на·та | ||
| ср. р. | из·тън·че·но | ||
| членувано | из·тън·че·но·то | ||
| мн. ч. | из·тън·че·ни | ||
| членувано | из·тън·че·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
Значение:
- Който се отличава с нежна, изящна и приятна външност. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|