изтънчен
Облик
изтънчен (български)
ед. ч. | м. р. | из·тън·чен | |
---|---|---|---|
непълен член | из·тън·че·ния | ||
пълен член | из·тън·че·ни·ят | ||
ж. р. | из·тън·че·на | ||
членувано | из·тън·че·на·та | ||
ср. р. | из·тън·че·но | ||
членувано | из·тън·че·но·то | ||
мн. ч. | из·тън·че·ни | ||
членувано | из·тън·че·ни·те |
Прилагателно име, тип 76
Значение: https://ibl.bas.bg/rbe/lang/bg/%D0%B8%D0%B7%D1%82%D1%8A%D0%BD%D1%87%D0%B5%D0%BD/
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- изискан, съвършен, префинен, рафиниран, изострен
- деликатен, нежен, фин
- вежлив, възпитан, благ, мил, приятен
- елегантен, изящен
- любезен, учтив
- чувствителен
- културен, образован, развит
- ефирен
- тънък
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|