обичен

обичен (български)

обичен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		оби·чен
		непълен член	обич·ния
		пълен член	обич·ни·ят
	ж. р.		обич·на
		членувано	обич·на·та
	ср. р.		обич·но
		членувано	обич·но·то
мн. ч.			обич·ни
		членувано	обич·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Обичен е като любим и скъп - като човек който бегло познаваш, но който ти е направил страхотно впечатление в толкова много отношения, даже и с това, че кара Ауди но се кефи на твоята Алфа. Значи - такъв човек е обичен.

Синоними

• обичлив, симпатичен, любим, мил, приятен, желан, драг, нрави се, харесва се
• привлекателен

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]