истински
Облик
истински (български)
| ед. ч. | м. р. | ис·тин·с·ки | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ис·тин·с·кия | ||
| пълен член | ис·тин·с·ки·ят | ||
| ж. р. | ис·тин·с·ка | ||
| членувано | ис·тин·с·ка·та | ||
| ср. р. | ис·тин·с·ко | ||
| членувано | ис·тин·с·ко·то | ||
| мн. ч. | ис·тин·с·ки | ||
| членувано | ис·тин·с·ки·те | ||
Прилагателно име, тип 78
- Който съответства на истината, на действителността, който отговаря на фактите.
- Който е неподправен, същински, автентичен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|