ограничен
Облик
ограничен (български)
| ед. ч. | м. р. | ог·ра·ни·чен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ог·ра·ни·че·ния | ||
| пълен член | ог·ра·ни·че·ни·ят | ||
| ж. р. | ог·ра·ни·че·на | ||
| членувано | ог·ра·ни·че·на·та | ||
| ср. р. | ог·ра·ни·че·но | ||
| членувано | ог·ра·ни·че·но·то | ||
| мн. ч. | ог·ра·ни·че·ни | ||
| членувано | ог·ра·ни·че·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който е с определени граници, с ограничения.
- Прен. Незначителен, неголям. Ограничена сума.
- Прен. Който има слаби, недостатъчни познания или възможности. Ограничен човек.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- тесен, малък, незначителен, беден, стеснен, намален, смален, прибран
- едностранчив, едностранен, тесногръд, дребнав, затворен, еснафин, простак
- недоразвит, посредствен, невежа, бос, няма представа, вързан, свит, бездеен, срамежлив, стеснителен, несръчен, скован
- затруднен, притеснен
- недостатъчен, оскъден, нисък
- стиснат, свидлив
- нетолерантен, назадничав, консервативен, с предразсъдъци
- точен, акуратен, щателен, грижлив, правилен, същински, истински, прецизен, верен, стриктен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|