оскъден
Облик
оскъден (български)
ед. ч. | м. р. | ос·къ·ден | |
---|---|---|---|
непълен член | ос·къд·ния | ||
пълен член | ос·къд·ни·ят | ||
ж. р. | ос·къд·на | ||
членувано | ос·къд·на·та | ||
ср. р. | ос·къд·но | ||
членувано | ос·къд·но·то | ||
мн. ч. | ос·къд·ни | ||
членувано | ос·къд·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- Който е в малко или недостатъчно количество.
Етимология
Прич. от старобълг. гл. оскѫдѣти „съкращавам“ (Супр.) < слав. *skond-, свързано със слав. *skend- „щадя“.
Фразеологични изрази
Синоними
- беден, лишен, недостатъчен, сиромашки, бедняшки, незначителен, ограничен
- слаб
- неплодороден
- много търсен, дефицитен
- нищожен
- непълен
- нисък
- рядък, тънък, оредял
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|