недостатъчен

недостатъчен (български)

недостатъчен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		не·дос·та·тъ·чен
		непълен член	не·дос·та·тъч·ния
		пълен член	не·дос·та·тъч·ни·ят
	ж. р.		не·дос·та·тъч·на
		членувано	не·дос·та·тъч·на·та
	ср. р.		не·дос·та·тъч·но
		членувано	не·дос·та·тъч·но·то
мн. ч.			не·дос·та·тъч·ни
		членувано	не·дос·та·тъч·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Такъв, който е по-малко на брой, по количество или размер отколкото е нужно, отколкото трябва.
2. Който не отговаря напълно, в необходимата степен на определени изисквания, нужди, потребности.

Синоними

• непълен, несъвършен, недовършен, незавършен
• малък, слаб, оскъден, беден, незначителен, дефицитен, липсващ, кът
• незадоволителен, неудовлетворителен
• нищожен
• ограничен, нисък

Сродни думи

недостатък

Производни думи

недостатъчност

Превод

английски: insufficient (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Източници

• РЕЧНИК НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК, НЕДОСТА̀ТЪЧЕН
• недостатъчен — Речник на българския език