искрен
искрен (български)
| ед. ч. | м. р. | ис·к·рен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ис·к·ре·ния | ||
| пълен член | ис·к·ре·ни·ят | ||
| ж. р. | ис·к·ре·на | ||
| членувано | ис·к·ре·на·та | ||
| ср. р. | ис·к·ре·но | ||
| членувано | ис·к·ре·но·то | ||
| мн. ч. | ис·к·ре·ни | ||
| членувано | ис·к·ре·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който не крие мислите и чувствата си и ги изразява открито; откровен.
- Който съответства напълно на действителното, същинското настроение, преживяване, мисъл и под.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|