честен

Български

честен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		чес·тен
		непълен член	чес·т·ния
		пълен член	чес·т·ни·ят
	ж. р.		чес·т·на
		членувано	чес·т·на·та
	ср. р.		чес·т·но
		членувано	чес·т·но·то
мн. ч.			чес·т·ни
		членувано	чес·т·ни·те

Прилагателно име, тип 79

почтен; човек, който не лъже

Синоними

• почтен, пристоен, коректен, съвестен, добродетелен, справедлив, безкористен, безукоризнен, достоен, доблестен, непокварен, неподкупен
• верен, предан, искрен, сърдечен
• праволинеен, целенасочен
• истински, неподправен
• добър, уважаем, достопочтен
• лоялен, всеотдаен, напълно предан на партията
• прав
• чист, невинен, благоприличен
• благороден
• ясен, недвусмислен, прям

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: onesto китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: ehrlich (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

, неосновна форма

Oсновна форма

честя