почтен

почтен (български)

почтен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		поч·тен
		непълен член	поч·те·ния
		пълен член	поч·те·ни·ят
	ж. р.		поч·те·на
		членувано	поч·те·на·та
	ср. р.		поч·те·но
		членувано	поч·те·но·то
мн. ч.			поч·те·ни
		членувано	поч·те·ни·те

Прилагателно име, тип 76

1. Човек, който се държи прилично и има морални ценности.

Синоними

• уважаван, благороден, достоен, почитаем, приличен, достопочтен, достоуважаван
• честен, морален, нравствен, добросъвестен, коректен, пристоен
• внушителен, голям, грамаден, значителен, чувствителен
• дисциплиниран, порядъчен, благонравен
• изпълнителен, мирен, кротък, миролюбив
• отговорен, разумен, благонадежден, надежден, сигурен
• представителен
• справедлив, прав
• добър, уважаем
• лоялен, всеотдаен,
• чист, невинен
• благоприличен

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]