достоверен
Облик
достоверен (български)
ед. ч. | м. р. | дос·то·ве·рен | |
---|---|---|---|
непълен член | дос·то·вер·ния | ||
пълен член | дос·то·вер·ни·ят | ||
ж. р. | дос·то·вер·на | ||
членувано | дос·то·вер·на·та | ||
ср. р. | дос·то·вер·но | ||
членувано | дос·то·вер·но·то | ||
мн. ч. | дос·то·вер·ни | ||
членувано | дос·то·вер·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- достовѐрен
достовѐрна, достовѐрно, мн. достовѐрни, прил. Който може да се приеме с доверие, който не подлежи на съмнение; истински, надежден, сигурен. Достоверен източник. Достоверни сведения. // същ. достовѐрност, достоверността̀, ж.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- верен, проверен, автентичен, меродавен, точен, сигурен, оригинален, истински
- неподправен
- неиздаден, в ръкопис
- верующ, правдив
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|