меродавен

Български

меродавен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		ме·ро·да·вен
		непълен член	ме·ро·дав·ния
		пълен член	ме·ро·дав·ни·ят
	ж. р.		ме·ро·дав·на
		членувано	ме·ро·дав·на·та
	ср. р.		ме·ро·дав·но
		членувано	ме·ро·дав·но·то
мн. ч.			ме·ро·дав·ни
		членувано	ме·ро·дав·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който е от най-важно значение за приемане, утвърждаване и под. на нещо; определящ.
2. Който е с авторитет, влияние, от когото зависи нещо; авторитетен, влиятелен.

Етимология

От „мяра“, сх. с „мярка“, и „давам“, т.е. „който (за)дава мяра“, „който има най-много значение за утвърждаване на решение, назначение и др.“.

Синоними

достоверен, автентичен, убедителен, официален, истински, авторитетен, влиятелен

Превод

английски: genuine арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]