авторитетен
авторитетен (български)
| ед. ч. | м. р. | ав·то·ри·те·тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ав·то·ри·тет·ния | ||
| пълен член | ав·то·ри·тет·ни·ят | ||
| ж. р. | ав·то·ри·тет·на | ||
| членувано | ав·то·ри·тет·на·та | ||
| ср. р. | ав·то·ри·тет·но | ||
| членувано | ав·то·ри·тет·но·то | ||
| мн. ч. | ав·то·ри·тет·ни | ||
| членувано | ав·то·ри·тет·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който се ползва с авторитет; престижен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|