властен
| ед. ч. | м. р. | влас·тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | влас·т·ния | ||
| пълен член | влас·т·ни·ят | ||
| ж. р. | влас·т·на | ||
| членувано | влас·т·на·та | ||
| ср. р. | влас·т·но | ||
| членувано | влас·т·но·то | ||
| мн. ч. | влас·т·ни | ||
| членувано | влас·т·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който има права, власт да заповядва, да разпорежда. [1]
Превод
|
|