тежък
Облик
| ед. ч. | м. р. | те·жък | |
|---|---|---|---|
| непълен член | теж·кия | ||
| пълен член | теж·ки·ят | ||
| ж. р. | теж·ка | ||
| членувано | теж·ка·та | ||
| ср. р. | теж·ко | ||
| членувано | теж·ко·то | ||
| мн. ч. | теж·ки | ||
| членувано | теж·ки·те | ||
Прилагателно име, тип 80
- Който има голяма тежест, който тежи много.
Етимология
старробълг. тѧжькъ: староисл. ʮungr, дат. шв. tung „тежък“, лит. tingus „мързелив“ от и.е. *tengh-.
Превод
Преводи