трънлив
Облик
трънлив (български)
| ед. ч. | м. р. | трън·лив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | трън·ли·вия | ||
| пълен член | трън·ли·ви·ят | ||
| ж. р. | трън·ли·ва | ||
| членувано | трън·ли·ва·та | ||
| ср. р. | трън·ли·во | ||
| членувано | трън·ли·во·то | ||
| мн. ч. | трън·ли·ви | ||
| членувано | трън·ли·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който е покрит с тръни.
- Прен: Труден, пълен с опасности; мъчителен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|