принуден
Облик
принуден (български)
| ед. ч. | м. р. | при·ну·ден | |
|---|---|---|---|
| непълен член | при·ну·де·ния | ||
| пълен член | при·ну·де·ни·ят | ||
| ж. р. | при·ну·де·на | ||
| членувано | при·ну·де·на·та | ||
| ср. р. | при·ну·де·но | ||
| членувано | при·ну·де·но·то | ||
| мн. ч. | при·ну·де·ни | ||
| членувано | при·ну·де·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Който е заставен да прави нещо.
- Прен: който не е искрен; неестествен.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- заставен, насипен, пресилен, притиснат, накаран, задължен, натоварен
- насилствен, принудителен, задължителен, наложен
- неестествен, изкуствен, превзет
- скован, дървен, хладен, резервиран, високомерен, надменен, надут, нелюбезен, важен, тежък
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|