конкретен
| ед. ч. | м. р. | кон·к·ре·тен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кон·к·рет·ния | ||
| пълен член | кон·к·рет·ни·ят | ||
| ж. р. | кон·к·рет·на | ||
| членувано | кон·к·рет·на·та | ||
| ср. р. | кон·к·рет·но | ||
| членувано | кон·к·рет·но·то | ||
| мн. ч. | кон·к·рет·ни | ||
| членувано | кон·к·рет·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- точен, детайлен, точно определен (а не общо)
- предметен, действителен (а не абстрактен)
Етимология
В българския думата е претърпяла развитие — използва се предимно значение 1, макар че 2-рото е по произход от лат. concretus „сгъстен, плътен“, Part. Perf. от concrescere „сраствам, сгъстявам се". Срв. англ. concrete „бетон“.
Фразеологични изрази
конкретен пример - practical example
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|