обективен
Облик
обективен (български)
| ед. ч. | м. р. | обек·ти·вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | обек·тив·ния | ||
| пълен член | обек·тив·ни·ят | ||
| ж. р. | обек·тив·на | ||
| членувано | обек·тив·на·та | ||
| ср. р. | обек·тив·но | ||
| членувано | обек·тив·но·то | ||
| мн. ч. | обек·тив·ни | ||
| членувано | обек·тив·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който съответства на предметите, който съществува извън и независимо от нас.
Етимология
от съществителното име обект
Фразеологични изрази
Синоними
- незаинтересован, индиферентен, безпристрастен, неутрален, безучастен, спокоен
- реален, действителен
- правдив, справедлив
- хладен
- материален, веществен, предметен, физически
- конкретен, осезаем
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|