субективен
Облик
субективен (български)
| ед. ч. | м. р. | су·бек·ти·вен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | су·бек·тив·ния | ||
| пълен член | су·бек·тив·ни·ят | ||
| ж. р. | су·бек·тив·на | ||
| членувано | су·бек·тив·на·та | ||
| ср. р. | су·бек·тив·но | ||
| членувано | су·бек·тив·но·то | ||
| мн. ч. | су·бек·тив·ни | ||
| членувано | су·бек·тив·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
1. Човек лишен от обективност; преднамерен, пристрастен. Субективна оценка.
Етимология
произлиза от съществителното субект
Фразеологични изрази
Синоними
- личен, индивидуален, собствен, характерен, свойствен, частен, персонален, самобитен
- пристрастен, лишен от обективност, едностранчив, необективен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|