самобитен

Български

самобитен ± – словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		са·мо·би·тен
		непълен член	са·мо·бит·ния
		пълен член	са·мо·бит·ни·ят
	ж. р.		са·мо·бит·на
		членувано	са·мо·бит·на·та
	ср. р.		са·мо·бит·но
		членувано	са·мо·бит·но·то
мн. ч.			са·мо·бит·ни
		членувано	са·мо·бит·ни·те

Прилагателно име, тип 79

Който има собствен облик, не е изпитал външни влияния; оригинален.

Синоними

• саморасъл, самороден, оригинален, особен, своенравен, своеобразен, странен, чудноват
• индивидуален, личен, собствен

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]