самобитен
Облик
самобитен (български)
ед. ч. | м. р. | са·мо·би·тен | |
---|---|---|---|
непълен член | са·мо·бит·ния | ||
пълен член | са·мо·бит·ни·ят | ||
ж. р. | са·мо·бит·на | ||
членувано | са·мо·бит·на·та | ||
ср. р. | са·мо·бит·но | ||
членувано | са·мо·бит·но·то | ||
мн. ч. | са·мо·бит·ни | ||
членувано | са·мо·бит·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
Който има собствен облик, не е изпитал външни влияния; оригинален.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- саморасъл, самороден, оригинален, особен, своенравен, своеобразен, странен, чудноват
- индивидуален, личен, собствен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|