своеобразен
Облик
своеобразен (български)
ед. ч. | м. р. | сво·е·об·ра·зен | |
---|---|---|---|
непълен член | сво·е·об·раз·ния | ||
пълен член | сво·е·об·раз·ни·ят | ||
ж. р. | сво·е·об·раз·на | ||
членувано | сво·е·об·раз·на·та | ||
ср. р. | сво·е·об·раз·но | ||
членувано | сво·е·об·раз·но·то | ||
мн. ч. | сво·е·об·раз·ни | ||
членувано | сво·е·об·раз·ни·те |
Прилагателно име, тип 79
- своеобразна, своеобразно, мн. своеобразни, прил.
Който се различава от другите; оригинален. Своеобразен човек. Който по качествата си наподобява нещо. Тази книга е своеобразен пътеводител в историята. _ същ. своеобразност, своеобразността, ж. _ нареч. своеобразно.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- самобитен, оригинален, особен, странен, необикновен, бамбашка, екстравагантен, своенравен, особняк, саморасъл, самороден, чудноват, капризен
- ексцентричен, чудат
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|