чудат
Облик
чудат (български)
ед. ч. | м. р. | чу·дат | |
---|---|---|---|
непълен член | чу·да·тия | ||
пълен член | чу·да·ти·ят | ||
ж. р. | чу·да·та | ||
членувано | чу·да·та·та | ||
ср. р. | чу·да·то | ||
членувано | чу·да·то·то | ||
мн. ч. | чу·да·ти | ||
членувано | чу·да·ти·те |
Прилагателно име, тип 76
- Който има особен, странен характер, нрав, поведение.
- Който има особен, необикновен вид, форма; чудноват. [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- чуден, особен, странен, необикновен, необичаен, небивал, рядък, неестествен, оригинален, невероятен, невъзможен, нечут, чудноват, необясним, за чудене, дивен, удивителен, чудесен, фантастичен, куриозен, парадоксален, ексцентричен, своенравен
- екстравагантен, своеобразен
- неизвестен, непознат
- необуздан, капризен, блуждаещ
- неочакван
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|