особняк
Облик
особняк (български)
ед.ч. | особ·няк | |
---|---|---|
непълен член | особ·ня·ка | |
пълен член | особ·ня·кът | |
мн.ч. | особ·ня·ци | |
членувано | особ·ня·ци·те | |
бройна форма | особ·ня·ка | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14
човек смятан за странен, особено в навиците и поведението си (може да носи както позитивно, така и негативно значение)
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
чудак, оригинал, маниак, ексцентричен, екстравагантен