маниак

маниак (български)

маниак ±

ед.ч.		ма·ни·ак
	непълен член	ма·ни·а·ка
	пълен член	ма·ни·а·кът
мн.ч.		ма·ни·а·ци
	членувано	ма·ни·а·ци·те
бройна форма		ма·ни·а·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Любител; фен.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• оригинален, своенравен, своеобразен, ексцентричен, екстравагантен, налудничав, луд, фанатик
• чудак, ексцентричен човек, мърморко