издънка
Облик
издънка (български)
ед.ч. | из·дън·ка | |
---|---|---|
членувано | из·дън·ка·та | |
мн.ч. | из·дън·ки | |
членувано | из·дън·ки·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- израстък от корен на дърво, ново стъбло (напр. така се размножават бананите, селектирани да нямат семена)
- чедо, потомък (и негативно конотирано)
- (прен.) лошо справяне с дадена задача, излагане
Етимология
Вероятно значенията са се пораждали тъкмо в посока 1. → 2. → 3., като след около 2000 г. с оглед на по-рядката употреба на значение 1. и 2., а и специфичната област на 1. спрямо градския начин на живот, 3. се възприема и като разговорно, но непреносно значение.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
- фиданка, стъбло, корен, израстък
- потомък, наследник, дете
- бранш, отдел, род
- филиз, мустаче, вейка, стрък
- клон, филиал
- младок
- провал