издънка

Български

издънка ±

ед.ч.		из·дън·ка
	членувано	из·дън·ка·та
мн.ч.		из·дън·ки
	членувано	из·дън·ки·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. израстък от корен на дърво, ново стъбло (напр. така се размножават бананите, селектирани да нямат семена)
2. чедо, потомък (и негативно конотирано)
3. (прен.) лошо справяне с дадена задача, излагане

Етимология

Вероятно значенията са се пораждали тъкмо в посока 1. → 2. → 3., като след около 2000 г. с оглед на по-рядката употреба на значение 1. и 2., а и специфичната област на 1. спрямо градския начин на живот, 3. се възприема и като разговорно, но непреносно значение.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: offshoot, sprout гръцки: [[]] испански: vástago италиански: virgulto

немски: der Spross руски: росто́к, побе́г турски: filiz френски: pousse, rejeton

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.