бранш

бранш (български)

бранш ±

ед.ч.		бранш
	непълен член	бран·ша
	пълен член	бран·шът
мн.ч.		бран·шо·ве
	членувано	бран·шо·ве·те
бройна форма		бран·ша
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. браншът, бранша, мн. браншове, (два) бранша, м. Клон от търговията, занаятчийството, промишлеността; отрасъл. Ти от кой бранш си?

Етимология

От френската branche, която е от къснолатинската branca („лапа, стъпало на крак“), вероятно от галски произход *uranka.

Превод

английски: branch арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: branca корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Branche норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: о́трасль словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: dal унгарски: [[]] фински: [[]] френски: branche холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• дял, отдел, клон, отрасъл, вид, сорт, секция, ресор
• професия, занаят, сфера на дейност
• сектор

Производни думи

(прил.) браншов, браншова, браншово, (мн. ч.) браншови.