клон

Български

клон ±

ед.ч.		клон
	непълен член	кло·на
	пълен член	кло·нът
мн.ч.		кло·но·ве, кло·ни
	членувано	кло·но·ве·те, кло·ни·те
бройна форма		кло·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 5

1. Надземна част на дърво или храст, която се отделя встрани от стъблото.
2. Част от стопанската дейност, науката, изкуството и под.; бранш, отрасъл.

Етимология

Сродни форми: чеш. klon „съчка“, kloník „клон“. Производна на *kloniti „клоня“, което обяснава и голямата разлика в значенията на другите форми/ словен. klon „склонност“, пол. kłon, белор. клон „поклон“. Не е заета от гр. κλών „клон, дял, разклонение“.

Превод

Преводи

английски: branch, bough арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: rama италиански: ramo китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Ast, der Zweig норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: ветка словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: branche, rameau холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• стрък, вейка, израстък, филиз, стъбло
• филиал, отрасъл, бранш, отдел, разклонение, потекло, част
• издънка
• поле, поприще, сфера, област, специалност
• сектор, дял