дете

Уикипедия разполага със статия на тема дете.

Български

дете ±

ед.ч.		де·те
	членувано	де·те·то
мн.ч.		де·ца
	членувано	де·ца·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 67

1. Човек в ранна възраст до юношество

   „Господин Немиров, — рече той без да скрие вълнението си. — Имам дете в трето отделение. То не може да дойде тук, та ви моли да отидете вий при него. Бихте ли се съгласили?“— Добри Немиров, „При малкото добруджанче“(1942)↗

   1. Лице проявяващо качества присъщи на такъв човек, душевно чисто, неопетнено и неопитно

      „То имаше около тринайсет-четиринайсет години, но се носеше още като дете и черните му очи с дълги клепачи поглеждаха незлобливо.“— Иван Вазов, „Под игото“(1894)↗

2. (разш.) Човек (обикновено млад), който е юноша или преминал юношеството, но е все още зависим от родителите си.
3. Малкото на човек или животно, без значение от възраст

   

   Деца (1)

   

   Две момичета и едно момче седят и четат книги при паметника на Софроний Врачански

   „След като прекара по този начин немалко време, пак се случва една неочаквана буря на скръб. [Николай] бе баща на две деца, но по Божие провидение смъртта с леки длани ги поема.“— Матей Граматик, „Мъчение на Никола Нови Софийски“(~1555–1556 г.)↗

4. (само мн.) По-младото поколение

   „Чуй как страдаме! Сгрей ти сърцата ни, с радост нашата нощ осветли, свети Клименте, дай на децата ни да не видят, кат нас, мъки зли.“— Иван Вазов, „Свети Клименте!“(1915)↗

5. (прен.) Представител на нещо (като среда, време и т.н.)
6. (право) Лице под определена възраст, което се смята за ограничено дееспособно и/или недееспособно

Етимология

На старобълг. дѣти (мн. ч. παιδία, νήποι „деца“ (Зогр., Мар., Асем., Сав. кн., Супр., Хил.), дѣтишть παιδίον „дете“ (Зогр., Мар., Син. тр., Супр.)), дѣтѧ „кърмаче“ (Остром.). От *dětę, род. п. *dětętе, производна на слабозасвид. слав. *dětь (сръб.-цслав. дѣть, чеш. диал. děť) < *doitos, от ИЕ *d^heh₁i-tos, от *d^heh₁-i- „кърмя, доя“. Мн. ч. деца в бълг. произлиза от събир. форма *дѣтьца.

Изговор

Звук:  дете (помощ)

Фразеологични изрази

• нямам ни дете, ни коте / нямам дете, нямам коте 1. "нямам деца, бездетен съм", 2. "живея сам и не съм обвързан със семейни задължения", 3. "самотен съм"

Превод

английски: child (en), kid (en) арабски: طفل (ar) арменски: երեխա (hy) африкаанс: kind (af) белоруски: дзіця (be) гръцки: παιδί (el) датски: [[]] есперанто: infano (eo), geknabo (eo) естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: niño (es), chico (es) италиански: bambino (it) китайски: 孩子 (zh) корейски: 어린이 (ko) латвийски: [[]] латински: hedum (la) литовски: [[]]

немски: Kind (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: copil (ro) руски: ребёнок (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: клинац (sr) тайландски: [[]] турски: çocuk (tr) унгарски: [[]] фински: lapsi (fi) френски: enfant (fr) холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: dítě (cs) шведски: [[]] японски: 子供 (ja)

Синоними

• малко, хлапе, отрок, отроче, момиче/момче
  • неопитен, неузрял, невинен, доверчив, наивен, неук, непокварен, чист, неопетнен, впечатлителен, възприемчив, податлив
• —
• рожба, чедо, дъщеря/син, (събир.) челяд, домочадие
• наследник, потомък, потомство, поколение
• чедо
• малолетен, непълнолетен, ненавършил пълнолетие

Антоними

• голям, пораснал, пълнолетен, възрастен
  • опитен, узрял, виновен, покварен, опетнен, недоверчив, хитър, обигран, подозрителен, прозорлив, улегнал, уталожен
• —
• родител, майка/баща
• стар, възрастен, дърт
• родител, майка/баща (в прен. смисли)

Сродни думи

През праиндоевропейски *dʰeh₁(y)-

• дева (и производните ѝ)
• доя (и производните ѝ)

Производни думи

• същ. детство, дечко, детенце, дечурлига, дечица мн., детище, бездетство, бездетност, детеубиец, детеубийца, детеубийство, детегледач/детегледачка, детеводство
• прил. детски, детински, вдетинен, бездетен
• глаг. вдетиня, детиня се, вдетинявам се, детинея се
• собств. имена Дечко, Дечка

Надсловия

• човек, същество

Подсловия

• (човек в ранна възраст)
  • по пол
    • мъжки момче
    • женски момиче
  • по лични връзки
    • приятелче, другарче, гадже
  • по обществено положение и занятие
    • учениче, богаташче, бедняче, сираче, планинарче, моряче, спортистче, коледарче, ваксаджийче, джебчийче, крадле
  • по роднинство
    • роднинче
  • по произход
    • европейче, азиатче, африканче, австралийче, американче
  • по местожителство
    • гражданче, селянче, островитянче, землянче, обитателче, жителче
• (малкото на човек или животно)
  • по пол
    • мъжки син
    • женски дъщеря

Източници

1. (бълг.) дете в Речник на българския език (в мрежата), Институт за български език „Проф. Любомир Андрейчин“ – БАН.
2. (бълг.) дете в Речник на българския език (ЧИТАНКА), свободен речник в мрежата.

Други

• виж производните на -че, -ченце, -енце, -ле, -ленце

Македонски

Уикиречник разполага със запис на македонски език на тема дете.

Съществително име, среден род

дете

1. дете, хлапе (ранна възраст до юношество)
2. рожба, чедо (син или дъщеря)
3. дечко, дете (незрял човек)

Синоними

• момче/девојче
• чедо, рожба, пород, потомок
• незрел

Антоними

• старица/старец, возрасен
• родител, мајка/татко
• зрел

Производни думи

• същ. детство, детинство, дечар, дечарка
  • умал. детуле, детенце, детенцуле
  • угол. детиште
• прил. детски, детински, детинест
• нареч. детинесто
• глаг. подетини, раздетини, раздетинува, здетини, здетинува

Сръбски

Уикиречник разполага със запис на сръбски език на тема дете.

Съществително име, среден род

де́те

1. дете
2. рожба, чедо (син или дъщеря)
3. дечко, дете (незрял човек)

Антоними

• одрастао, пунољетан, пунолетан

Производни думи

• същ. детенце
• прил. дечји