прен. Напаст, пречка за нещо или някой ("Демокрацията е бич за тираните")
Етимология
ст.-бълг. бичь φραγέλλιον (Зогр., Мар., Асем.). Праслав. *bičь, образуван от *biti, *bьjǫ „бия“, подобно на *bričь < *briti „бръсна“. Нем. Peitsche е заета от чеш. bič или пол. bicz.