терор

Български

терор ±

ед.ч.		те·рор
	непълен член	те·ро·ра
	пълен член	те·ро·рът
мн.ч.		те·ро·ри
	членувано	те·ро·ри·те
бройна форма		те·ро·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Страх, ужас, предизвикан от заплашителни и жестоки мерки от страна на властта или на частни лица.
2. Управление, което си служи с насилие.

Етимология

От лат. terror „ужас“.

Превод

английски: terror (en) испански: terror (es) италиански: terrore (it)

немски: Terror (de) руски: террор (ru) френски: terreur (fr)

Производни думи

• терорист, тероризъм

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.