фин
Облик
(пренасочване от фина)
фин (български)
ед. ч. | м. р. | фин | |
---|---|---|---|
непълен член | фи·ния | ||
пълен член | фи·ни·ят | ||
ж. р. | фи·на | ||
членувано | фи·на·та | ||
ср. р. | фи·но | ||
членувано | фи·но·то | ||
мн. ч. | фи·ни | ||
членувано | фи·ни·те |
Прилагателно име, тип 76
- Нежен, изящен, изтънчен, деликатен.
Етимология
Фразеологични изрази
Фина механика - precision/fine mechanics
Синоними
- тънък, остър, ефирен, хубав, красив, изящен
- нежен, изнежен, изфинен, изтънчен, деликатен, възпитан, учтив
- лукав, хитър, ловък
- изискан
- лек, неуловим, едва доловим
- чудесен, великолепен, шик
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|