красив
Облик
красив (български)
| ед. ч. | м. р. | кра·сив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | кра·си·вия | ||
| пълен член | кра·си·ви·ят | ||
| ж. р. | кра·си·ва | ||
| членувано | кра·си·ва·та | ||
| ср. р. | кра·си·во | ||
| членувано | кра·си·во·то | ||
| мн. ч. | кра·си·ви | ||
| членувано | кра·си·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 76
- Човек, същество, предмет – дело на човешка дейност или природна забележителност, което доставя естетическа наслада.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- хубав, напет, гиздав, красен, прелестен, очарователен, ненагледен, изящен, строен, прекрасен, грациозен, разкрасен
- живописен, художествен
- чуден
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|