уклончив
уклончив (български)
| ед. ч. | м. р. | ук·лон·чив | |
|---|---|---|---|
| непълен член | ук·лон·чи·вия | ||
| пълен член | ук·лон·чи·ви·ят | ||
| ж. р. | ук·лон·чи·ва | ||
| членувано | ук·лон·чи·ва·та | ||
| ср. р. | ук·лон·чи·во | ||
| членувано | ук·лон·чи·во·то | ||
| мн. ч. | ук·лон·чи·ви | ||
| членувано | ук·лон·чи·ви·те | ||
Прилагателно име, тип 76
който е лишен от прямота; неясен, неопределен.
Етимология
русизъм
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|